Гоа

Гоа очарова като най-малката индийска провинция, където 100 км от брега на Арабско море се редуват с палмови плажове, на които се провеждат легендарни партита при залез слънце, португалски колониални църкви (паметници на ЮНЕСКО), села, изпълнени с аромата на подправки, и уникална, спокойна култура, формирана от 450 години португалско владичество, приключило едва през 1961 г. Това прави Гоа по-малко „индийски” и по-скоро „тропически”, където в менютата се предлагат говеждо виндалу и свински колбаси (рядкост в Индия, където преобладава хиндуизмът), църквите са повече от храмовете, а културата на сиестата продължава да съществува. Щатът (с население 1,5 милиона души) се разделя на Северна и Южна Гоа, като всяка от тях има своя отличителна индивидуалност: Северна Гоа (Анжуна, Вагатор, Арамбол, Моржим) привлича туристи с раници, любители на партита и дългосрочни пътешественици с плажни клубове, транс партита, хипи пазари и по-евтини къщи за гости, докато Южна Гоа (Палолем, Агонда, Патнем) предлага по-тихи плажове, луксозни курорти, семейна атмосфера и „бавен живот”.

На пазара в сряда на плажа Анжуна се продава всичко – от тибетски бижута до CD-та с гоа транс, сред почитатели на Боб Марли и сергии с чай, докато Анжуна и Вагатор са домакини на плажни клубове (Shiva Valley, Hilltop), които организират партита от зори до залез с международни DJ-и, пускащи пситранс, техно и хаус. Половинчатата залив на плажа Палолем, осеян с бамбукови плажни колиби, предлага картична перфекция – спокойни води, „тихи партита с слушалки“ (ограниченията за шум след 22:00 ч. означават, че клубарите носят безжични слушалки), каякинг до плажа Батърфлай и по-празните пясъци на Агонда, 10 км южно, за пълна тишина.

Старият Гоа (Velha Goa, на 10 км от столицата Панаджи) съхранява величието на Португалия от 16-17 век: базиликата Bom Jesus (ЮНЕСКО) съхранява мощите на Св. Франциск Ксавиер, катедралата Se е най-голямата църква в Азия, а бароковата архитектура пренася посетителите в Лисабон. Самият Панаджи (Panjim) очарова с пастелните португалски къщи в квартал Fontainhas, крайбрежната алея и кафенетата в Латинския квартал.

Кулинарната сцена съчетава индийски и португалски влияния: виндалу (от „vinho de alhos”, марината от вино и чесън), къри на кокосова основа, десертът бебинца, пресни морски дарове, приготвени на скара в плажните бараки (риба, скариди, раци) и спиртната напитка фени от кашу и кокос. Плантациите за подправки във вътрешността (район Понда, 27 лв.–36 лв. tours) предлагат кардамон, ванилия, пипер и традиционни гоански обеди. Водните спортове са многобройни: парасейлинг (27 лв.), джет ски (36 лв.), гмуркане (73 лв.–145 лв. Grande Island) и екскурзии за наблюдение на делфини (18 лв.–27 лв.).

Най-добрите месеци (ноември-март) носят сухо и слънчево време (25-32 °C), като се избягва мусонът (юни-септември, проливни дъждове, затворени плажове, всичко е по-евтино, но ограничено) и жестоката жега преди мусона (април-май, 35-40 °C). С достъпни цени (плажни хижи 18 лв.–54 лв./нощувка, вечери с морски дарове 9 лв.–18 лв. бира 4 лв.–5 лв.), широко разпространен английски език (образование от португалската епоха + туризъм), електронна виза за много националности (18 лв.–145 лв. в зависимост от продължителността и сезона) и уникална неиндийска атмосфера (ядене на говеждо месо, бикини на плажа, алкохол навсякъде – нетипично за Индия), Гоа предлага тропическа плажна почивка с индийски аромат, но с европейско-колониална лекота.